Не бе звезда тя, не бе и самодива,
но ти пред мене нея си избра.
Надявам се със теб да е щастлива -
и аз щастлива бях, но до мига,
във който тя се появи.
Ще страдам аз от свойта доброта,
но нека никoй вас така не раздели
и нека със любов лицето й
да е обсипано, а моето -
обсипано в сълзи.
Аз искам да останеш
в мойто минало,
при нея, другата, върви...
© Татяна Начкова Всички права запазени