Той знае - да ме обича
е пълно безумие.
Затова всяка нощ е различен
и все по-страстно ме люби.
Той може така да целува -
с горещи и ненаситни устни.
Болка в очите му виждам
когато
сутрин леглото напускам.
Жадува за мойта усмивка,
казва ми, че съм красива
и че такава ме иска -
едновременно нежна и дива.
Знае всяка извивка на моето тяло,
а аз... него ли или себе си лъжа...?
Може би затова недоумява,
когато в нищото гледам тъжно.
Копнее да слуша гласа ми,
с мен да се буди, да остареем.
Само не знае за моята лудост -
че не мога без Теб да живея.
Р.Ч. 2007' БГ
© Росица Чакърова Всички права запазени