Дрън

11.07.2017 г., 9:10 ч.

Поезия

488 0 3

Събудих се. Нещо се хлопа.
Кой пак ми разваля съня?
Дрънчи каруцарски Европа
и в пепел превръща калта.

А бяхме замесили глина
за тухли на новият дом.
Дрънчейки през нея премина
и глината стана на сол.

Надеждата цяла прашаса,
В мираж се превърна домът.
Дрънчеше Европа ужасно,
дори ми отне и съня.

И други каруци дрънчаха
от спомени с фес и чалми.
Всички, под моята стряха.
Не може от шум да се спи.

Народът обаче привикнал,
не чува поредния дрън.
С дрънченето явно се свиква.
Хвала на спокойния сън.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-07-11T16:07:21+03:00

Е, то от цяла Европа, ние сме най тихи и все спим. Поздрави, Вальо!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-07-11T11:35:47+03:00

Гражданската поезия е висока топка и, за да се получи нещо наистина добро, се изисква майсторство и талант. Много добро стихотворение! Браво, Валентин!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-07-11T09:15:19+03:00

Много трябва да се мисли над тази творба. Много неща си казал.