Тази вечер ще седна да пиша,
все още не зная какво…
Ден пореден,
в който всуе съм дишала
и вървяла по т'ва синьо кълбо.
Ден пореден с усмивки фалшиви,
смях голям върху малки шеги.
Малки опити да бъда щастлива
без в него да бъдеш и ти.
Така успях да запълня деня си
с лекции, разходки, кафе.
Но как да залича от ума си
името твое, момче..
© Съндей Всички права запазени