Paur (Симеон Дончев)
336 2667
24.07.2007 г., 12:09 ч.

Дубай, летището (Право Огледало - финал) 

  Поезия
1203 0 16

Дубай, летището

Седи насреща ми... Мадона! -
с книга във ръка.
От Микеланджело - икона,
нетворена сякаш от ръка.

Навярно е щастлива, мисля.
Усмихва се негласно.
Какво ли може да и липсва?
Прекрасна е... Прекрасна!

Потрепват закачливо устни.
Очите и са тъй дълбоки...
Нали, ако мига пропуснем,
ще съжаляваме до срока!?
*
Насреща ми крещи икона!
Крещи, но без слова.
На Микеланджело Мадона
блести! Във стол на колела.

12 Октомври 2003, Дубай, летището

 И така стигнахме до края на Правото ми Огледало. Не ви показах всичките. 
От утре - "Призма 43" . 
Радвам, че съм тук.
Понякога.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • страхотно, вълнуващо,замислящо!
  • Много е хубаво Мони - страхотно е!
  • Стиха ти ме остави без думи...
  • Поздрав за стиха!
    Много хубаво пишеш!
    Възхитена съм от теб!
  • Ти изчакай срещата на Откровения, пък тогава да видим кой как ще се представи.
    Знам си аз - стихове от хубави, по-хубави ще има, така че... очакваме!
  • Като стана дума за цикли(фази) - ето едно посвещение от близка приятелка:

    На Симеон

    Не знаеш колко си щастлив,
    че Лудостта ти има цикли.
    Луната-кръглата-те кара да си жив
    сред толкова бездарни лунатици.

    Тя- Кучката, поне е предвидима,
    дори при лунно затъмнение.
    Контурите й превърни във рими,
    а фазите й- в лично забавление.

    Стихът завършен и луната цяла.
    Не го приемай за проклятие.
    В очакване косата ти да стане бяла,
    недей пропуска сиромашкото си лято!

    Виолета Георгиева
    (Бел. Деж. Редактор:
    Лошо спя около Пълнолуние. затова ме чопли за Кучката. Ако не вярваш - виж -http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=57178
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=57179
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=57181
  • Защо само понякога Симо?
    Ти наистина ни омайваш с твоите цикли,така че не ни разочаровай!
    Този стих е убийствен!
  • Ей с това, вече ме изненада!
    Искаме ощеее!
  • Симо, обичам ги разказите с неочакван край, но в случая ми е тъжно за момичето....!!!
    Днес си много приказлив
  • крилцата, крилцата...
    този стих си го харесвам особено. гаджето изглеждаше страхотно и НЕ беше в количка. така ми се стори в първия момент. седеше зад такава за багаж. нещо като разказ с неочакван край, нали
  • Прекрасен поет си , Симо.Възхищавам ти се.
  • Дано дойде пак музата!!!
    Твоята, определено е много оригинална!!!
  • Искаме всичките! Особено ми харесва заглавието на цикъла. Мисля си за онова огледало вкъщи, най-осветеното, в което като се оглеждам, ми се ще да беше криво, ама не е, трябва някак си да го преглътна! И за много други огледала, чиито отражения приличат като да са в криво, ама уви, ужасно си приличат с първообразите.
    И дано се радваш, че си тук понякога, а не да се радваш само понякога, че си тук!
    Отивам да заобикалям огледалото, че утре като ни турнеш и една лупа под носа - да му мислим!
  • не останаха много. още два цикъла и един незавършен, защото спряха така, както и дойдоха - неочкавано. спряха на 24 August 2006. оттогава е суша. колкото-толкоз. дай-боже всекиму по толкова. писах в някакъв коментар, че понякога по-много ви харесвам. днес е понякога
  • Поздрав и от мен!
  • браво! много са хубави всичките!
Предложения
: ??:??