Догадки, догадки и пак...
Кога ще ми омръзне?
Дай ми просто знак.
Кога отново ще замръзна?
Защо играя роли по сценарий,
режисиран от самия теб...
Защо не е студено, а ми пари...
Защо пак огън? Искам лед!
Спри да си играеш, спри.
Защо ти позволявам?
Защо в очите твои си личи
обратното на всичко, дето казваш?
Не искаш. Вече и не ти е „кеф“. Нали?
С този номер ми излезе.
Страх без почва тебе те гори.
Небето нека на земята слезе.
Непоправим. Объркан. И изгубен.
В три думи точно те събрах.
За дуел нима се мислиш труден ...
Не... няма да си моят крах.
© Слънчице Всички права запазени