Нахлуха чувства в този странен ден,
на ветровете южни на крилата...
И с умиление почувствах в мен
магична вечер, стара и позната...
Приятелите – притаили дъх,
допрели пръсти в трепет и възбуда,
следят лъча на палавия дух,
сърцата бият силно, до полуда!
Въпрос се ражда в нечия глава,
а отговорът се изписва бавно,
решава смело нечия съдба
и прави бързо бъдещето явно.
Наум въпрос зададох му и аз –
за любовта какво ми се отрежда.
И втренчена зачаках в този час
неумолимата съдба с надежда...
Зашари бързо чашата пред нас,
от думите изникна таен смисъл...
Сега си върнах фразата-компас,
която някой беше ми написал.
„Да го обичаш!” – почваше с това,
„И да го чакаш!” - идваше след него
и без подробности и имена,
завършваше с: „Щастлив е само с тебе!”
Но кой е той? Защо? И до кога?
Без отговор останах си тогава...
Хитрецът през стените излетя,
зарече ме по път да не забравям!
И четвърт век след тайния завет,
прозират чувства вечни, споделени!
Щастлива мога да съм само с теб!
Ти знаеш, че щастлив си само с мене!
© Бояна Всички права запазени