Духай, вятърко-риск!
Събори
от високите клони
на мислите -
зрелите чувства...
И мечтата ми гладна
с тях
нахрани -
с най-красивите
и най-вкусните...
Духай, вятърко-риск!
Събери
облаците–съмнения...
Силно
ги сблъскай.
Нека Истината
завали
и жадната
вяра
да не пресъхва...
© Веселка Стойнева Всички права запазени