aap (Ангел)
929 3610
1.07.2016 г., 8:21 ч.

Дум, дум, дум 

  Поезия
344 1 3

Тази вечер в мен

душата се бунтува, бунтува се

и ме кори!?

Затуй че сам предадох

свойте надежди сиви...

Оковах ги и ги скрих.

От радостта лиших сърцето!

От истината скрих лъжа...

Продадох се за малко нежност,

но не получих свобода.

Не се лиших от алчността си,

не се лиших от срам и свян...

Додявах, другите с ръжена мушках,

наказвах ги че аз грешах!?

Дали е вярно че човек е сила,

сила дадена от Бог?

Или просто е горила която иска,

моли се да е човек.

Живота е като балон със хелий.

Подмятат го и вятър, и копнеж.

Във тъмна нощ се лута силует.

Страхливата душа не е щастлива...

Тя може да те предаде за грош!

Макар че няма нужда да го има

ще го смени за твойта нощ.

И след това ще ти напомня 

че ти си дал обет... Обет от който

твоята човечност е избягала

и скрила.

На площада музика се носи...

И тъпанът приглася дум, дум, дум...

 

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Гаврил☺!!
  • Хареса ми!
  • Благодаря на всички прочели стиха!За оценяването благодаря от сърце☺☺☺!До нови!!!
Предложения
: ??:??