27.08.2006 г., 18:39 ч.
Думи
740
0
4
Тъжно “Сбогом” пред мен е чашата с кафе,
В него убивам споменът за теб.
Кристално огледало и счупено стъкло.
Това остана от моята душа.
Думи ли бяха само това?
Думи ли беше любовта?
Думи ли градяха спомена,
Път към черната празнота.
Новият ни ден е пуст лист.
Какво да пиша там?
Последен лъч и последен жест – това е самота.
Думи ли бяха само това?
Думи ли беше любовта?
Думи ли градяха спомена,
Път към черната празнота.
В него убивам споменът за теб.
Кристално огледало и счупено стъкло.
Това остана от моята душа.
Думи ли бяха само това?
Думи ли беше любовта?
Думи ли градяха спомена,
Път към черната празнота.
Новият ни ден е пуст лист.
Какво да пиша там?
Последен лъч и последен жест – това е самота.
Думи ли бяха само това?
Думи ли беше любовта?
Думи ли градяха спомена,
Път към черната празнота.
© Димана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Морето е нова страница -
горе главата! -
Но животът ни е книга
има много страници, много истории - нещо като събрани съчинения
Поздрав! -
Отново самота и раздяла
Явно си в такъв период.
От там излез,силна и цяла
за да посрешнеш живота нов.
Извинявай,позволи ми една лека корекция
"Новият ни ден е пуст лист.
Какво да пиша там?
Последен лъч и последен жест –
това е самотата ,знам."
Просто предлагам.
Поздрав и усмивка.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
опиянява то със свойта синева.
Душата отвори за нови светове
в миналото остави тази самота.
Поздрав и усмивка от Варна