Думи, думи грешни, святи...
порой от мъжка суета,
сладки, ласкави слова,
за душата ми познати.
Думи, думи, само с тях,
като в дреха се обличат.
Мразят или те обичат,
аз така и не разбрах.
Думи крият те от мен,
плътна мрежа от мъгла
и разбирам, че сама
ще е трудно... Всеки ден ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация