Замисляли ли сте се как със думи
започваме края на някой отсреща?
Езика ни бие с ками и куршуми,
а друг със живота си гол ги посреща.
Пораженията са като от атака
на животно- диво, болно, озверяло.
Подмолно напада на пръсти във мрака
и вие доволно над мъртвото тяло.
И няма затвори за тези убийци,
чието оръжие крият в устата,
а в задния джоб си събират душици
и после увисват - трофей на стената.
До ада думите правят пътека
и хората с тях гробове копаят.
За отровата в езика на човека,
змиите могат само да мечтаят.
© Бисерка Тодорова Всички права запазени