29.01.2006 г., 17:34 ч.

Думи, думи, думи... 

  Поезия
4.0 / 1
849 0 4
Думи, думи, думи...
Думи милиони, милиарди, безброй...
Всичко вече е казано и преповтаряно...
На всички възможни езици...
Някои отдавна умрели...
И творим, ли творим без да спираме,
Хилядолетни истини отново изричаме...
Четем автор след автор, забравяме,
Започваме да проповядваме...
Не спираме да досаждаме...
Учим децата уж на познание,
Повтаряме грешките окаяни... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Коев Всички права запазени

Предложения
  • Научи ме, врабецо, да бъда корав като теб. Да посрещам студа всяка зима с гърдите си крехки и когато...
  • Без да жаля за дните прахосани, всеки мрак вдън душа ще потуля. Вече зная, че просто съм гостенин – ...
  • Отдавна няма в селото ми поп и църквата отколе се руши. Тук изгревът – малинов гъст сироп – с мълчан...

Още произведения »