Думи две
Няма време. Колко пъти повтаряха
и всеки път все така продължаваха,
всяка една дума с устните затваряха
и после суетно сърцата утешаваха.
С един поглед в сърцата си стреляха,
но винаги на инат любовта си отричаха,
просълзени те всеки път се разделяха,
а всъщност колко много се обичаха.
Сърцата сякаш не се питаха за мнение,
като че ли само с две думи се обича –
„Обичам те” е само едно заблуждение,
а истинската любов сърцата увлича.
Доказвай любовта не с две думи,
а с този от сърцето – любовен зов,
защото то не изпълнява ултиматуми,
а отвръща на любовта с любов.
© Никица Христов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прекрасен стих!
Поздрав! -
Думата "зов" е в мъжки род, следователно би трябвало да бъде "любовен зов". Римите ти са доста куцички и еднообразни, може би трябва да се опиташ да намериш по-подходящи. Успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Прочетох и други твои неща и ще ти кажа само - пиши!
За сведение - моята баба Ерина,Бог да я прости, майката на баща ми,
също е родена в Западните покрайнини, имаме роднини в Преслап... а и други далечни братовчеди шетат из цяла Сърбия.
Бъди здрав, Никица!
Владимир