10.09.2022 г., 12:34 ч.

Думи на мълчание 

  Поезия » Любовна
660 12 22

Когато казваш думи мълчаливи 
мечтите под нозете ще се срутят,
небето се разтваря колебливо, 
надеждите ще се смутят от скука.

 

Когато ти с мълчание говориш
ще издълбаеш в мене всяка дума.
И без да се замислиш ще събориш
създадената близост по между ни.

 

Объркана от твоето мълчание
откъсвам се, подобно лист отронен.
Ръцете ми те търсят в отчаяние,
не искам да останеш само спомен!

 

Тогава ще горят огньове ярки,
засенчили лъчите на луната.
През пламъците от светлинни арки
оставаме самотни в необята.

 

С мълчание прегръшам самотата,
издишвам прахоляка на звездите.
На допира ще чакам аромата,
да приближим – изгубени – съдбите.

 

Аз топли думи чакам да почувствам,
да искам още близост помежду ни.
Напукани да се потърсят устните
през целия ни път да се целунем.

 

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сложила съм в любими, а не съм коментирала - често ми се случва в последно време... Разкошна поезия, Тони, а поантата е върхът! Поздравления!
  • Благодаря, Метеор. Ще обмисля твоите предложения. Но не мога да редактирам, без одобрение от редактор, защото не съм А+.
  • Благодаря ти, Лирик! Успешна седмица и вдъхновение!
  • Познавам такива хора. Причините са различни, а резултатът никога не е благоприятен!
  • Аз изобщо се чудя как хората мълчат, Джаки. 😉
  • Много ми е приятно, Младен, че хареса този стих. Радвам се, че го споделих с всички вас. Всичко най-хубаво и вдъхновение!
  • "Объркана от твоето мълчание
    откъсвам се, подобно лист отронен.
    Ръцете ми те търсят в отчаяние,
    не искам да останеш само спомен!"

    Много силна поанта!

    П.П. Благодаря ти, Тони, че подкрепяш поезията ми. Дълбоко съм трогнат!
  • Нинче, зависи от повода, който води до мълчание. Когато близкия човек не казва това, което мисли по даден въпрос, аз може да не реагирам правилно. Искреността е много важна за мен.
  • Докосна ме, и аз съм на мълчалива вълна!
  • Да, Вики. И тълкуването на мълчанието има много нюанси, които ме объркват. Истината, каквато и да е тя - това е желанието ми!
  • Има много видове мълчание. Поздрави!
  • Благодаря, Скити за хубавото пожелание! И аз се надявам на нещо истинско! Хубав уикенд, мила!
  • Мълчанието убива... Усещането е за много болка, изразена по красив начин! Тони, хубавото предстои, само му се усмихни!
  • Благодаря, Мини! Радвам ти се! Хубав уикенд, мила!
  • Тони, тази очаквана близост ми попи в душата, самотата ни дебне, даже в съня. Колко малко му трябва на човек, за да е щастлив, споделен ден и приятел до себе си! Разчувства ме стихът, прегръщам те!
  • Благодаря, Тоти! Радвам се, че се спря при мен! Хубав уикенд!
  • "С мълчание прегръщам самотата,
    издишвам прахоляка на звездите."
    Чудесно казано!
    Поздрави!
    Успех!
  • Благодаря Ким, Дани.
    Ким, много съм се чудила винаги на някои двойки, коита не споделят чувствата и усещанията си. Доверието се гради именно на споделените мигове.
    Дани - какво по-хубаво от взаимност и близост!
  • Човешки, топли чувсква излъчва стиха ти, Тони! Искам да ти кажа, че хубавите неща се случват точно когато най-малко ги очаква човек.Нека да ти се случват само хубави неща!
  • Мълчанието ни съсипва нас, бъбривците, да. 😉 За да има любов е нужно споделяне. А стихът е докосващ, страхотен! ❤
  • Благодаря ти, Злати. Мълчанието между двама е съсипващо. Трябва да общуваме пълноценно, за да не се чувстваме самотни!
  • Мила, Тони, мълчание, самота, но и очакване, надежда...
    „да приближим – изгубени – съдбите“...Харесва ми!
Предложения
: ??:??