Думи неизречени - поне милион и една,
причини без теб да живея - нито една!
Болка и тъга редуват се,
ден след ден погубват ме.
Вир от сълзи, зад всяка хиляди лъжи,
никой не ще ги пресуши, уви!
Сърцето тупти, но само на думи,
отдавна обречени, погубени.
Думи неизречени - поне милион и една,
причини без теб да живея - нито една!
Поглед празен, замъглен,
посърнал в своя вековен плен.
Камък тегне ми на душата,
потъва, дави се горката.
Стремеж безспирен да изплува
и на страданието да спре да робува.
Думи неизречени - поне милион и една,
причини без теб да живея - нито една...
© Габриела Христова Всички права запазени