Изведнъж изви силен вятър,
какъв ти вятър - цяла хала,
декорирана от Емо кат′ циклон -
заскриптя междузъбен пясък,
прането пожълтя сахарско бяло
на помръкналия в прахоляк балкон.
Промуши се през отворена врата,
раздрънка де що имаше посуда
и като настъпена опашка на змия
изви над свитък листи във почуда.
Разгъни го, ветре, хайде прочети,
какви съм ги изпял в тези листи ...