Те са тяло
и могат да кървят и гноят,
и да се любят,
и да се усмихват в банята
на потното си отражение,
да се обличат снобски
и в дрипи,
да слагат габърчета
на стола на Мислителя
и да си играят на войници,
и да рисуват по въздуха с нокят
агресивни орнаменти,
и да текат със секрециите
по кожата,
и да вдъхват себе си
до сетно издихание,
и растят в саксиите
на грижливи призраци,
красят безветрието
и ухаят на спомен,
а тяхното племе боде
из горите непредпазливи пети,
и често крият змии,
и се плъзгат по лепкавото тяло на охлюви,
и се целуват с бързеи след дъждовете,
и се цапат със саждите зиме,
вселени във врабчета
или прелетни отлитат,
а аз ти посвещавам своите.
© Стефан Кръстев Всички права запазени