laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
31.01.2014 г., 10:57 ч.

Думите 

  Поезия
495 0 8

Играя с думите като с деца.

И си ги пазя, милвам и обичам.

Рисувам им измислени слънца.

Най-често цветни дрешки им обличам.

 

Разплачат ли се - кротко ги теша.

Лудуват ли – тогава са ми мили.

Леглото им е в моята душа.

Прегръщам ги, когато нямам сили.

 

А щом от мен си тръгнат изведнъж,

затварям се и страдам дълго, дълго.

Деца са думите. И капки дъжд,

целунал тъжните ми мисли мълком.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво! Поздрав!
  • Поздрав и от мен!
    Хареса ми стиха!
  • Много мило и нежно!!!
    Поздрави!!!
  • Много красиво!Браво!
  • Прекрасен стих! Аз пък съм обратното на теб - дете на думите съм...
  • Голишарчетата сгушени под крилото на мама Нина винаги порастват в сладкопойни птичета-стихчета
    Топлина има тук, много!
  • Наистина, Нина. Думите са като дечица. Трябва да се отнасяме грижовно с тях, да ги обичаме и пазим. Дори понякога да ни огорчат, трябва да ги преглътнем, па макар и през сълзи. Защото думите, както и децата, нямат вина.
  • Хубаво е, Нина
Предложения
: ??:??