Думите. Те са толкова странно понятие.
Веднъж те докарват до лудост - от щастие,
целуват те сякаш и сияеш, с разтуптяно сърце.
Друг път разплакват те - злостни и болни,
пропити с мъка, с тъга, с гняв, отчаяние,
и те водят по пътища мрачни и кални -
някъде в дълбините на твойто съзнание.
Думите. Те те водят в живота, нашепвайки
безброй много истини, обиди, лъжи.
Раздаваш с тях и любов, и нещастие,
но назад не се връщаш, нито мълчиш.
Не прощаваш на другите за техните думи, ...