ДУМИТЕ!

Те имат всички права:

да обичат, да мразят,

да нижат раздробеното време

на евтини броеници от псевдосензации.

Думите правят доброто момиче

свадлива жена;

малкото бебе пораства със тях,

оглупява и обърква света.

От думи безглаголните политици

изписват лицата и нрава си,

обвинявайки за всичко злите езици.

Думите преобръщат държави,

правят войни и пилеят пари.

Когато сме гладни, ни хранят със новини,

блудкави и безвкусни като войнишка чорба.

Когато сме жадни - поят ни със фрази,

брилянтни и дъхащи на жива вода.

Когато страдаме - лековити,

позитивно мислещи думички -

три пъти на ден,

може и на срички - няма значение,

важното е да преглътнем нечие одобрение.

Зажaдняли за нещо реално,

а не виртуално,

ровим в контейнера като в компютър.

Намираме смачкани вчерашни думи.

Сдъвкваме и преглъщаме вкуса

на интриги и глуми,

кодове и пароли, с цвят на помия.

Някой рекъл, казал...

За какво се мислят тия?!

В главите ни - вместо сиво вещество -

набор от разноцветно-обагрени думи -

можем да нахраним всяко общество:

салата, ордьовър, първо,второ, трето -

думи кресливи,мучащи,звучащи "мобиле перпетуум"

Животът е просто дума,

както е дума сърцето,

Родината, Майката, гордото Аз,

безпардонно оплюто и унизено

от доброжелателен глас.
Майната му на материалното!

То нищо не струва.

Нищо не се изменя и не тече,

ако във думи не се облече.

Любими, аз те излъгах, че ме има,

защото сутрин в огледалото виждам

само разчорлените букви на своето име.

Другото е илюзия, измама, евтини фокуси,

ще ти се разпиша на пижамата,

за да се любиш с подписа ми.

Тъй както Бог веднъж се изпуснал и рекъл:

"Аз съм пътя, истината и живота" ,

и изчезнал безследно, и останала само Голгота.

ДУМИТЕ
медени, люти, лазурно- зелени,
безчувствени, страдащи, бавноразвиващи се,

сълзливи, засмени.

Те са виновни за глада, за лошото време,

за това, че съседът ти дъни музика денонощно

и хич не му дреме,

че ти изтерзан, изтърбушен от думи,

като дрипа, случайно попаднала

върху стар и прояден от мишки диван,

се опитваш да изтръгнеш от бездната на главата си
волнодумния свят,
като гладна къртица вкопчен в сетивата ти.

ДУМИТЕ

те нарушават всички права,

привидно дадени чрез тях на милиони

от шепа лъскави етикитирани кашони.

И ние - хора без лица, без смисъл и значение

или, иначе казано, някакво си там поколение,

ще трябва, без друго да се примирим

с робството на нечия "значима" философия,

прокажена от думи празноглави, безцелни,

безпринципно мъдри и безпределни като морето,

мистериозни като динозаврите,

за които се казва, че излетели в небето.

Да изчезнем, в смъртта да се приютим,

посмъртно осъдени със наказание -

да не оставим след себе си думи,

а многоточие, тире и кавички за себепознание. 
Да се плезим от отвъдното на горката История,
която ще трябва наново, безмълвно-сама,
да гадае даденото и свише и наготово:

" В началото бе слово! "