18.02.2010 г., 14:29 ч.

Думите са като птиците 

  Поезия
613 0 6
Кълваха гарвани сърцето ми. Катранени
разкъсваха плътта ми побеснели,
а то, сърцето, кърваво и алено,
пулсираше във празните ми вени.
Очите ми, притворени от ужаса,
изгубиха цвета си и искрата,
а птиците, във сенките притулени,
разперваха си царствено крилата.
Кълваха ме. Солени и изтръпнали,
клепачите ми тъжно замижаха.
А болките от липси и присъствие
със раните от думите се сляха. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Илиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??