severianin (Валентин Чернев)
417 677
31.01.2012 г., 16:32 ч.

Дунаве мой 

  Поезия
969 0 11

ДУНАВЕ МОЙ

 

               "An der schonen blauen Donau..."

                                       Johann STRAUSS, 1867

 

Едно черно начало на устрема лих,

и в Евксинския понт - един черен финал...

А сред тях - синя вечност, мой Дунаве тих,

и безсмъртна легенда, мой Дунаве бял.

 

И безбрежни простори, и слънчева жар,

и пенлива следа пряко залез златист...

Моя светла прохлада, мой Дунаве стар,

моя приказка древна, мой Дунаве чист.

 

И на стръмния бряг - моят град побелял,

моят град, пуснал корен във всеки мой стих,

в течно злато окъпан, мой Дунаве бял,

в синя вечност повиван, мой Дунаве тих.

 

Ти и мен си повивал, и мен си люлял,

ти в съня ми си пял вдъхновен акатист,

вечен спътник на дните ми, Дунаве бял,

моя обич и болка, мой Дунаве чист.

 

И оставам навеки твой северен  син

и със тебе споделям възторг и печал,

моя светла легенда, мой Дунаве син,

моя приказна вечност, мой Дунаве бял.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??