severianin (Валентин Чернев)
417 677
2.06.2012 г., 9:39 ч.

Дунавско ноктюрно 

  Поезия
487 0 6

ДУНАВСКО НОКТЮРНО

 

По небето струи светлината далечна

и потъва дълбоко сред речното синьо,

и галактики звездни,

и пътища млечни

разчертават небесната здрачна коприна.

 

И луната живачно сребро разпилява

сред парцалени облаци в бисерна пяна,

и припламва мистичната звездна жарава

като дивна светулкова жива поляна.

 

Ти редиш на небето в старинната ваза

като древна, видяна на сън икебана,

шепа приказни светли звезди-тюркоази,

стръкче люляков мрак,

клонка лунно ухание...

 

А над нас по небесния глобус невидим

немислими страни се редят очертани –

фантастични Голконди,

баснословни Колхиди,

Атлантиди, потънали в дън океана.

 

Всяка нощ е вълшебна,

но тази изглежда

като фея, дошла от легенди незнайни,

под луната – вретено със свилена прежда –

звезден вятър заприда небесните тайни.

 

И вретеното свети в среднощна позлата,

месечината плитки от злато заплита,

и смехът ù момински

трепти по листата

и целува света, и попива в тревите...

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??