Дупка
Как искам мъката си да излея,
но думите се крият в някой ъгъл.
Времето безцелно и глупаво пилея,
сякаш светът ме е предал или излъгал.
Сърцето ме боли –
свива се и бясно да тупти не спира.
А душата ми как вътрешно кърви –
плаша се да не умира.
Последен стих, последен сън.
За последна сълза даже нямам сили.
Вятърът затаил е дъх навън. ...