Когато твоето сърце от студ вибрира и мислите ти нейде са се пръснали, ще дойда тихо и ще те прегърна и... няма да си сам, във Нищото. Когато слънцето изгаря ти зениците, в сърцето ти навярно огън пали и не със студена топлина, а с моята ръка ще те погали. Ще дойда - и незрящите очи ще блеснат и ще ги целуна нежно... За да прогледнеш, да ме видиш в нова светлина обляна. Когато времето с ръждясалите клещи те е хванало за гушата... Поеми дълбоко въздух и разкъсай ги! Ще дойда и ще те прегърна. Когато пролетния ден уханен изтрие зимните ти настроения, когато пръсне своя аромат на цвете, звездите в облаци от дъжд ще се превърнат... Ще плисне дъжд пороен, който да измие тъжните ти мисли. След този дъжд ще блесне и дъгата - в своето величие от багри... А тези лоши псета - нахрани ги с... чувства, ще дойда и ще ги разпратя и пак ще те прегърна... И нищо, че май болката родилна е! Надявам се отново пак да съмне и слънцето да блесне в очите ни. Защото ми се иска да ти кажа нещото, което ме привлече... А може вече сам да си се сетил!?
Благодаря Ви, момичета!
Искам обаче да благодаря на един човек, който ме провокира ...с мисли и даде възможност това стихотворение да види бял свят!!!
Благодаря ти, С!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.