Душа
Душа тъй нежна, тъй смирена,
от много злост е тя сломена.
Усещам как силно сърцето тупти,
емоция, страст е това може би.
Премислям, претеглям хиляди дела,
а мисли бушуват и въртят се в глава.
Дали ще спечеля, дали ще изгубя
или пък с риск себе си ще погубя.
Понявга проронвам сълза от тревога,
от страх, от неволя, че вече не мога.
Все бързам, все тичам в този свят,
той шарен, суров и непознат.
Ивелина Стойова
© Ивелина Стойова Всички права запазени