Болна, уморена, мрачна
душа, разхвърляна и страшна.
Душа, незнаеща защо.
Душа, която знае всичко.
Хубаво и лошо знае,
к'во от т'ва?
Не може тя да се зарадва
на нищо,
защото всичко заминава,
когато вярваш, че е твое!
П.П.: Най-лошото за един човек е да провали всичко заради... себе си!
© Слънце Антимов Всички права запазени