За кой ли път, загубвах себе си в мъглата
онази същата... която носи ми тъга.
Която ме превръща в демон...
демона на любов една.
Гледам, всички аплодират, на крак
изправени стоят... защо?
Нима съм го заслужил туй което
наричат те любов една.
Вятър, облаци дъждовни,
светкавици прорязват нощното
небе... повик, любов несподелена,
тъга и пак тъга. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация