23.03.2007 г., 9:28 ч.

Душа  

  Поезия
732 0 1
Безсмъртна нощ се спуска над съня ми,
пронизва ме безсмъртна тишина,
в главата ми се гонят странни думи
и никъде не виждам светлина.

Кажи къде отиде красотата
на моята безименна душа,
която без да търси самотата
предаде се във нейната ръка.

Сърцето отдавна не бие,
животът бездушно трепти,
кръвта ми отровата пие
и смях във ушите звучи.

Безличен ден ме връща на земята
със спомена, че някога живях
и тичах с пеперудите в полята
и заедно със птиците летях.

Сега се лутам никому ненужнa
и следвам пътя, който самa избрах,
в очите празни - погледа бездушен...
Не искам вече да изпитвам страх!

© Ло Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??