Душа

9.07.2010 г., 22:35 ч.

Поезия » Любовна

561 0 0

Сълзи от радост се стичат,
океана препълват,
сълзи обсипват моето лице,
ставам крехък като яйце.

Душата се рее в небето мрачно,
а усмивката сияе монотонно,
мълниите възпира -
мечтата ми не умира.

Виждам бъдещето,
то показва мечтаното,
сълзите не спират да текат,
хубавите мисли не си отиват.

Времето се минава,
тялото остарява,
а душата ми усеща сродната,
сродната душа - мечтата!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Душа

Свързани произведения

Коментари

Предложения