Mimilota (Мария Паскова)
2 7
1.09.2011 г., 10:48 ч.

Душа 

  Поезия » Любовна
954 0 2

Душата плаче пак ранена...

боли, кърви, страда безутешна...

Съдба такваз е отредена

на таз Душа - сама и грешна.


Нижат се дните ú - дълги и тревожни

и някак си безцелни, механични...

Изпълват нощите ú мечтите невъзможни -

тъй сладки са и толкова далечни...


Спомени в сърцето й попиват,

като сол във жива рана,

а сълзите й - те все напират -

не знаят "Стига!", не чакат и покана.


На езици "различни" думи изречени

издълбаха в Душата невидима рана

и стават мечтите й все по-обречени,

а тя си остава все тъй неразбрана...

 

...посветено на Дидко (1979-2011),когото безумно обичах...

© Мария Паскова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??