Душата ми е лист откъснат
със думите невписани до края,
душата ми е цвят разпръснат
в палитра на художника от рая.
Душата ми е път далечен,
по свойски чуден, бурен, на мечтател,
душата ми е порив вечен
със пулса на добър приятел.
Душата ми е лъч неземен,
дарява обич, с нежност те поглъща,
душата ми е скок екстремен
за болката, в усмивка я превръща!
© Красимир Трифонов Всички права запазени