Да кажа, че забравила съм те, любими,

излъгала бих само себе си.
Да кажа, че не искам да съм с тебе,

сърцето ми не ще го понесе.

Не мога да излъжа най-големия копнеж!
Не мога да забравя най-голямата любов!

Как да кажа, че не се разтапям от погледа ти благ,

когато той ме кара да летя?
Как да кажа, че не съм щастлива, когато се усмихнеш,

като това е моята мечта?

Болка – само болка в мен си…
Само сън несбъднат…
Мечта – неосъществима…
Мъка – несравнима…

Какво ме тласка днес към тебе още?
Какво ме кара в мислите ми да живееш?

Защо сълзи отронват ми очите,

щом наум изричаш твойто име?
Защо, когато видя те от далече засиявам цяла,

сърцето ми се разтуптява?

Защо ми се приисква да крещя, че те обичам,

че искам само теб и никой друг?
Защо за мен си всичко, целият ми свят,

а аз за теб съм нищо – просто един познат?!

24/06/2008 г.

Надя