ДУШАТА

Душата си използвах за торба,

прибирах в нея всичко от пътя,

дано бездънна да е тя,

че с много злоба я натъпках!

Тежи ми моята торба -

сякаш с камъни е пълна до горе,

да можех да изхвърля ей така

миналото свое!

Любов потисната,

ти ли толкова натежа,

най-желана, а отритната,

отмъщаваш ли ми сега?

След време пролича,

ти няма да изстинеш,

защото си останала мечта

неизживяна и няма да си идеш.

Ти ще ми тежиш,

аз ще те нося в торбата,

остани докогато решиш,

твоето място е в душата!