Преплетох си ръцете, душата исках да рисувам.
На възли в гърлото горчеше, все още дишам.
И жива съм, а стихове не пиша на хартия,
те идват и си тръгват, като магия.
Премрежени очите ми, преболели от търсене,
от взиране в безкрая, от дълго чакане
се спират върху палитра многоцветна.
И питат се кой е цветът на душата уморена.
Цвят има ли за нея? Копнея да я нарисувам,
със пръсти по платното да я докосвам и целувам.
Жива съм, ръцете ми умряха, тъсейки цветове,
прегръщайки непознати и странни светове. ...