3.09.2007 г., 12:56 ч.

Душата ми 

  Поезия
826 0 16
Душата ми е стая,
червена и гореща,
накичена с портрети
с протегнати ръце,
една голяма рамка
усмихва се насреща,
а в нея, вместо снимка,
тупти едно сърце.
Душата ми е спомен,
отекнал в тишината,
живян, недоживян,
събран и разпилян,
след него в сън вървя
и търся топлината,
а той е тъй реален
и все пак само блян.

© Яна Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??