23.01.2024 г., 13:18 ч.

Душата ми 

  Поезия » Свободен стих
401 0 8
Бял лист беше душата ми…чист.
Започнаха после да пишат по нея,
понякога драскаха с остри пера … и кървеше.
Първи бяха мама и тате:
с пръсти нежни написаха Живот и Закрила.
После плисна дъгата – детството мое шарено, лудо.
Дойде младостта и един мъж
с ярко червено написа Любов.
Беше за кратко…
Изневярата пръсна черно и сиво.
Едно малко дете, от сърцето откъснато
оцвети я в розово нежно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Д.П. Всички права запазени

Предложения
: ??:??