Душата ми... Река дълбока.Бездънна яма, пълна с чудеса.Извираща от нечия голгота,преливаща с човешка грехота!
Душата ми е песен на звъника.Като шампанско в чашите се лейи като славей винаги отлита,помолиш ли я втори път да пей!
Душата ми! Душата ми е книга!Накъсани са жълтите листа.Но никога не казва: ,,Стига! Стига!
Живот ли е, живот ли е това!''
Къде е тя? Какво ли става с нея?Умира ли душата с песента?Ръка на слаби още ли подава,раздава ли на гладните храна?
..............
Душата ми... такава друга няма!Каквато Бог успя да сътвори!Повярвайте, това не е измама,душата ми е непрочетен стих!