ДУШАТА МИ
Душата ми е силна, но е в стон.
Смълчана - стремително изкачва се.
Подгонена от вихъра - унесено лети.
Душата ми пътува като скитник.
Душата ми е кротка - не крещи.
Танцуват мислите ми райски танци.
Прелитат и достигат дълбини -
замислена душата скита неуморно.
Душата ми е силна, не крещи...
Разбира тя, че тук е - временно!
Къде ще иде тя без мен?
Да бъдем двете сме обречени.
Събужда се духът ми притаен.
С протегнати ръце - душата ми се рее.
Ураган бушува ви, сърцето студенее,
но бие с ритъм на камбанен звън.
© Крисимира Найденова Всички права запазени