Душата ми е птица,
как иска тя да полети,
да е волна и свободна,
да се рее из висини.
Да гони цели непостижими,
да преодолява трудности безброй,
да се върне и намери
обич, чакаща я призори.
Душата ми е болна,
не иска вече да лети,
остава тя самотна
в студените есенни дни.
Искрица обич там проблясва,
мираж ли е това, не знам,
но душата е готова
отново да полети.
© Пламен Янков Всички права запазени
Имам още стихове,
които съм написал в много труден за мен момент.
Радвам се, че ти е харесал!