Как душата ми копнее,

струнен звън да се извива

от ръцете ти, небесна да се лее

музика звънлива.

И старата китара от стената,

праха да се изсипе на земята,

бавно да си спомни – си бемола

как се свири, като при гастрола

край морето с огън на брега,

шепа влюбени, с песен и смеха.

Как душата ми младее,

спомени в очите оживяват –

бризът морски косите ни повее,

лудо бягащи по ситен пясък,

после весели и изморени,

от парещите чувства изгорени,

лумнал пламък в сърцето

изливащи се звуци към небето,

политаме нагоре към безкрая

по звездните пътеки и към рая.

Как душата ми се смее,

пак с китарата безгрижни,

шепотът от вятър да запее

и преливащи се звуци да занижи.

Любовен еликсир да влее

мелодия в сърцата ближни,

в танц нирвана да лудеем,

пулса на телата да задвижим,

удоволствието да преживеем,

младостта ни дива да съживим.