Как душата ми копнее,
струнен звън да се извива
от ръцете ти, небесна да се лее
музика звънлива.
И старата китара от стената,
праха да се изсипе на земята,
бавно да си спомни – си бемола
как се свири, като при гастрола
край морето с огън на брега,
шепа влюбени, с песен и смеха.
Как душата ми младее,
спомени в очите оживяват – ...