Душата ми е бродница
По пътека мъглива се скита душата,
нахлузила стара, закърпена дреха,
обгърната с вехта и бледа надежда
и бисер-сълза - сълза за утеха...
Сред черни стърнища и плевели диви
оставя две кървави стъпки в прахта,
напред хоризонти - далечни и сиви,
навярно отново вещаят тъга...
Бледнее надежда, сълзата искри,
душата - отчаяна бродница - крета,
в мълчание глухо нещо шепти... ...