thedac (Димитър Драганов)
873 1129
3.04.2022 г., 8:38 ч.

Душата ми е хвърлена цигара 

  Поезия
614 4 10

Дали ще се пропия от тъга,

или ще се разбия от неволи?

Останах сам-самичък на света,

разкъсан от нелепите си роли.
 

Останах сам-самичък и боли.

Крещя, но тишината ме събаря.

Нима поетът пише до зори

за болката, която го изгаря?
 

Понякога тъгата е жена,

която ме докосва и целува,

но някога тъгата е кама̀,

която с тишината не флиртува.
 

Понякога те търся пред олтара,

но винаги намирам... самота...

Душата ми е хвърлена цигара

във зейналата яма на света.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви! Светъл ден!
  • Много силна поанта и завладяващ начин да предадеш тъгата в душата си, Мите. Стиховете са отдушник и могат да променят всяко състояние, дори и това:
    " Крещя, но тишината ме събаря"!!!👏
  • Поезията ти е прекрасна, ролята на изпаднал в немилост мъж - ужасна!
  • Когато се отървеш от нелепите роли, ще се усмихнеш пак. Поздрави, Митко!
  • Малко тъжно, но наситено със силни чувства, го прави много, много добро!
  • Много ми хареса!
  • Наистина хубав стих.
  • Във всичко твое, което прочетох дотук, намирам интересна зависимост - колкото повече тежат от смисъл стиховете ти, толкова по-леко се леят. Поздравления!
  • Браво, Митко! Чудесно написани стихове!
  • Много въздействащо! И близо до мен!
Предложения
: ??:??