16.05.2006 г., 10:47 ч.

ДУШАТА МИ Е УМОРЕНА... ВЕЧЕ 

  Поезия
1322 0 13
Уморена си вече, душа.
Толкова време, ти все с мене.
И сега будуваш, аз също не спя.
Ела да си побъбрим с тебе!
Прости ми, душа! Много съм
жестока и зла.
За да бъда добре, те предавах,
после изкупвах свойта вина...
Гузна съм. Съвестта си спасявах.
Без срам на безценица те продавах.
Много пъти и с дявола ставах ортак...
Кажи ми, защо се връщаше пак, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веска Алексиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??