adiveil (Нина)
16 1078
4.08.2009 г., 17:27 ч.

Душата ми и ти 

  Поезия
3307 0 21

Душата ми разтегна се до скъсване

под тази закъсняла вече ласка.

А грубите ти пръсти я отблъскват -

до дрипавост, до кръв сега я драскат.

 

Но пак е твоя. Твоя до ограбване.

До смърт се бори да не я забравиш...

Вземи я ти. Едва ли ще ми трябва -

със нея аз не знам какво да правя.

 

Вземи я и си тръгвай. Вие двамата

ще бъдете най-хубавата двойка.

Ти - сит от нея, но до пустош сам.

Тя - смазвана от тебе - без упойка...

 

Ще ти тежи. Но няма да я спреш.

Подавай й по залък суха нежност!

И този жест докрай ще разбере,

но твоя ще е пак. До неизбежност...

© Нина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??