Естер (Радостина Маринова)
17 28
14.01.2008 г., 17:32 ч.

Душата ми крещи 

  Поезия » Любовна
1045 0 8

Изморена от болка, превърнах нощта в ден,

а самотата ме сграбчи в своя безмилостен плен...

Сърцето ми стене, а душата крещи:

"Съжалявам... Прости... Липсваш ми!!!"

 

© Радостина Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Виж това, харесва ли ти!?
    Естир

    Горски цветя

    Душата ми
    с ръждива четка телена,

    продра... до кръв...

    и сипа шепа сол във нея,

    за да ти пея,

    грозни, тъжни песни...
    през сълзи...

    успя...

    сега ще вия и скимтя,

    като пребито псе,

    когато раните си ближа,
    и свита на кълбо
    се гърча в болка..

    а ти се радвай...

    на глутницата вълци,

    дето пусна срещу мен,

    за да ме ръфат,

    парченце по парче,
    и да наситят свирепия си глад...

    със тях се смей...

    от мене нищо не остана,
    а черепа и костите не гледай..

    но виж...

    кръвта, в земята

    тя попи...

    лечебна лайка
    до коприва груба

    ще порасте

    отново...

    в горска пролетна поляна.
  • Обърках профила ти, имаше една Естир и аз помислих, че си ти.
  • Случването е въпрос на избор.
    Дано е правилен твоя.Поздрав
  • Хубаво е, много е хубаво!
    с обич, Радостина.
  • Хубаво е, много е хубаво!
    с обич, Радостина.
  • Болката от любовта ни подсказва, че сме живи... А когато обичаме нараняваме...
  • Поздрав!!!
  • Да,много боли,когато душата крещи!
    Прегръдка!
Предложения
: ??:??