27.10.2020 г., 8:20 ч.

Душата ми палач е ... 

  Поезия
288 2 1

Безумни ветрове без свян се реят

и няма вече нейде пеперуди.

Освирепели – вълците вилнеят,

сред камъни – отмрели изумруди.

 

Мъглите, преродени в сенки смътни,

поглъщат всяко цветно отражение.

А времето несретно с кални стъпки

потъва сред блатата от безвремие.

 

Ръка изпъвам да допра простора –

звездите даже свити са в черупки.

Душата ми палач е и се моля,

за да заслужа животворна глътка?!

 

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??