ДУШАТА МИ ПЛАЧЕ
Душата ми плаче,
сърцето затихна в тъга.
Не искам това да е начинът
да ме накараш да разбера,
че ти си птичка свободна
и обожаваш това.
Прости ми,
не беше нарочно.
Нуждаех се аз от гласа -
тоз глас,
който плени ме,
без който не мога сега.
Обичам те
тъй безрезервно.
И много ми липсваш сега,
Очаквам мига на докосването,
с твоята нежна душа
02.07.2007
© Васил Гурбачов Всички права запазени