Роби (Роберт)
511 3486
5.09.2019 г., 6:54 ч.

Душата ми все пак остана млада 

  Поезия
572 6 10

Изнизаха се  толкова летà,

откакто на земята съм се пръкнал.

И продължавам още да раста -

посрещам дни, изпращам ги по мръкнало.

 

Живях според наредбите на Бог -

човекът  в мен до края да запазя!

Не знам какъв  е крайният ми срок?

Но падна ли, изправям се, не лазя!..

 

Живях в добри и в трудни часове!

И радвал съм се, неведнъж съм плакал.

По мен плющяха злобни дъждове,

аз вярвах - утре хубав ден ме чака!

 

След всички изпитания, беди,

душата ми все пак остана млада,

макар че ми останаха следи...

Че кой ли от любови не е страдал?

 

А болките лекувах ги със стих.

Горчилката от някои остана.

Предателствата вече ги простих.

Е, нося някоя и друга рана!...

 

Оттук нататък - как и докога?

Там, Горе,  вероятно някой  знае?...

Аз продължавам с вдигната глава -

и днес, и утре, и така до края!...

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вълнуващ стих! За мен сентенцията е тук: "Аз продължавам с вдигната глава - и днес, и утре, и така до края!..." Дерзай, приятелю!
  • Благодаря, Пепи!...
    Бъди жива и здрава!..Много вдъхновение ти желая!...
  • Поздравления! много хубав стих!

    Честит празник и на теб!
  • Благодаря на всички, посетили страничката ми - прочели, гласували, поставили в "любими" или коментирали!...
    Честит празник, приятели и добро настроение днес!...
  • Въпреки белезите на живота си заслужава човек да продължи.
  • И моята,Роби и моята!...Само,че тогава не пишех стихове,когато минавах през бури и ветрове.....не знаех тоя лек...Чудесен стих,както всичките ти!
  • Много човешки стих!
    Поздравявам те.
  • Изпитанията са дар!
  • Поздравления за емоционалната и откровена поезия!
  • Това е най-важното - да останем с вдигната глава "и днес, и утре, и така до края!...". Поздравления, братле!
Предложения
: ??:??